Отец Илия накара мърчаевци да повярват в чудесата на вярата

За чудесата на свети Георги, за един млад свещеник и неговата презвитера заговориха миряните в Софийската епархия. "Със силната си вяра отец Илия и завършилата богословие попадия Жоржета накараха дори дъновистите да се черкуват", не могат да ги нахвалят бабите в село Мърчаево. Тук до смъртта си живее водачът на Бялото братство Беинса Дуно. Малко преди да издъхне в местна къща, Учителя посочил, че Доброто слиза от астралния свят именно през витошкото селце и се влива в България.

Според най-старите легенди св. Георги, когото православната църква почита само след два дни, пази София именно от склоновете на Мърчаево. Витошкото село се намира на красиво място, от което се виждат югозападните подстъпи към столицата като на длан. Самата църква гледа към комините на Перник, Е79 се вие пред тях като змия, а двата тунела на магистрала "Люлин" мязат на къртичи дупки в далечината. След като съкратиха владайския рейс (№58) до този китен край стига само автобус 59. Жителите на Владая обаче недоволстват, че трябва да делят един автобус с мърчаевци. Казват, че на обратния курс за столицата, докато стигне Владая, вече бил пълен с хора.

Тома Неверни
Миналия уикенд мърчаевци и владайци забравиха враждата си за съкратенaта транспортна линия и се събраха да почетат празника на църквата "Свети Георги". "Храмът ни е осветен на Томина неделя през 1908 г.", разказва отец Илия Илиев и вади мобилния си телефон. Оттам показва снимка, която доказва думите му. "Намерих на каменния престол този надпис. От него става ясно, че ктиторите са братя Рoкоманови. След Илинденско-преображенското въстание те избягали от македонския край на България и дошли към Софийско. Намерили са на Градището златно имане и първата им работа била с него да построят храм. Точно седмицата след Великден го осветили. Затова на този ден мърчаевци правят курбан", обясни сещеникът.

Символиката на миналата неделя бе много близка и до мирогледа на българина, защото на този ден църквата почете паметта на апостола, станал известен като Тома Неверни. Невярвайки, че Исус е възкръснал от мъртвите и стои пред него, апостол Тома бръкнал с пръст в раните му.
Чудесата обаче, които се случват в храма на селото, убеждават и Тома-Неверниците в силата на Всевишния. Местните разказват за знаменията, откак отец Илия дошъл в Мърчаево - кахърни откривали изход от неволите си, болни намирали изцеление.

Наскоро жена, която е снаха в Казашката махала, чула най-тежката диагноза - рак. Междувременно получила и спукване на апендисита. "Тя вече бе постъпила в болница. Направихме помазания и се молихме с нейната свекърва в църквата "Свети Георги Победоносец". След като оперираха жената, резултатите от биопсията изненадващо не се потвърдиха", радва се усърдният във вярата сещеник.

За една година заедно с кмета двамата превърнали мястото в райска градина, разказват мърчаевци. Постегнали храма, облагородили двора, сложили и красива ограда. На целия порядък само храмовата икона, стояща над входната врата, все още бие на очи. Защото е с дупки от куршуми. "Сегашният митрополит Дометиан казал навремето, да не реставрират пробойните, за да се помни що е сторено", вметва мърчаевският поп.
Поличбата
Върху старото изображение личат 9 дупки от куршуми. Светотатството е извършено преди доста години, но темата все още е деликатна в Мърчаево. Един от стрелците починал наскоро в страшни мъки. Всички, които вдигнали ръка срещу иконата, били наказани свише да нямат челяд. Другото нещастие, което застигнало иконоборците, било трайна инвалидизация след нелепи инциденти. "Почти всички, стреляли срещу иконата на свети Георги, останали кой без един, кой и без двата крака", кръсти се отец Илия Илиев. Той съзира небесна поличба в трагедиите. Разяснява, че нещастията, застигнали мъжете, били същите, които самият светец понесъл заради своята вяра. Едно от мъченията, на които император Диоклециан (284-305) подлага свети Георги, е да изкачи баир с нагорещени железни ботуши, пълни с пирони. Така римският владетел искал да пречупи своя войник и да го откаже от християнството. Георги, който по това време бил водач на легион, обаче устоял на всички мъчения. Сред тях имало и спускане в яма с негасена вар. Там светецът престоял 3 дни. С Божията помощ той останал невредим, запазил живота и зрението си. След като стрелял по иконата му в село Мърчаево, един от мъжете обаче ослепял. Жителите на китното селце не знаят точната дата на поругаването на храмовата икона. Селската мълва обаче носи, че страдалците са били партийни функционери. Пийнали си и от разстояние около десетина метра взели на мушката убиеца на ламята. "Имали са доста точен мерник, защото всички уцелили изображението. Само че никой не успял да порази тялото на светеца", не може да се начуди отец Илия. Един от куршумите, който на пръв поглед пронизва тялото на светеца, всъщност минава между ръката и тялото му.

Мъчениците от Белене
"Комунистите са се дразнели, че храмът е станал средище на младежите. Те и днес се събират в двора му. Децата люпят семки, говорят си сладки приказки. Такава е традицията. В селото кръчма и кафенета няма. Местните са много задружни. Събраха пари, стегнахме църквата, направихме и удобни пейки. Кметът оградата направи", хвали мърчаевци 40-годишният духовник. Смята да пусне през лятото и два пауна, каквато била модата в Гърция. "Те са символи на възкресението", отбелязва духовникът с арменско потекло.

Отец Илия е родом от София. Споделя, че е кореняк столичанин от XVII век. Майка му е с арменски произход, а баща му е от хайдушки род. Дядо му е ктитор на Троянския манастир. Двама негови вуйчовци свещеници пък са изпратени в Белене, където понасят страшни мъчения като св. Георги и стават мъченици за вярата. "До лагера са ги транспортирали с конски вагони. Единият ми вуйчо успял да изкърти дъска и да избяга. Скоро обаче го заловили, в крайна сметка и двамата ги затриват", разказва селският поп.

Курбан на вярата
Той самият не крие, че на младини нямал никакво намерение да спази духовната традиция в рода си. Тренирал здраво, бил същински Аполон. Бог обаче имал други планове за атлетичния младеж. "Бях обещаващ спортист, но получих тежка контузия и десният ми крак се парализира. Мислех да кандидатствам и в НСА, а се оказах с патерици. В София ме лекуваха с нивалин. Ръцете ми се бяха подули от инжекции, ама нищо не помогна", спомня си божият служител. Разказва, че по същото време съдбата го срещнала с бъдещата му съпруга - студентката по богословие Жоржета. "Тя ме посъветва да направя някаква жертва пред Бога, за да оздравея. Отидох в Рилския манастир и спонтанно обещах себе си на Господ - ако ме излекува, да стана свещеник", откровен е отец Илия. Не след дълго кракът му се оправил и той изпълнил обета си. Не може да се нахвали със задругата, в която живеят мърчаевци, и всеки ден благодари на Бог, че го е пратил тук да служи.

"Старата камбана на 130 г. се спука. От Велегановата камбанолеярна оставиха по-малка. Тя звънеше в тон ла. Местните не я харесаха. За нула време с дарения събрахме пари за по-голяма, която поставихме точно преди великденските празници", разказа мърчаевският поп. Новата камбана пеела в ми мажор и радвала всички.

Автор: Любомир Старидолски
Източник:http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=366181