Манастир Св. Троица

Манастирът „Св. Троица” се намира извън селото, на юг след микро язовира близо до пътя, свързвъщ Рударци и Драгичево. Не е голям и известен, и не е посещаван от много хора, но е много красив и в него се съхраняват много красиви копия и оригинали на известни икони.

Той е постоянно действащ девически манастир към Софийската епархия и се състои от три сгради - църквата (параклис) „Успение на  свети Иван Рилски ”, с прилежащите към нея спални помещения, църквата „Света Троица” и сграда, пригодена за столова.

В църквата „ Света Троица ” има изключително красив иконостас дело на

дърворезбаря Петър Кушлев, който е една от последните му творби, преди да почине. Има и изключително красиви икони, копия и оригинали, както и два невероятно красиви трона.

Някога е имало аязмо, което е лекувало очи, но днес не се знае къде точно е било. В двора има кладенец за които се смята, че е със светена вода. В манастира се извършват всичките тайнства. Има и малка библиотека.

От около шест години манастира е женски и негова игуменка е монахиня Михаила. За контакти тел. 0888 77 25 86, игумения Михаила.

Празникът на манастира е на Петдесетница (петдесет дни след Великден). На празника се чете Тропар и Кондак. На официални празници пее и хор. Не е известно кога е почнало отпразнуването на този празник в Мърчаево, но е сигурно, че откакто е изграден манастира „Света Троица” не е прекъсвано неговото честване.

Петдесетница се придружава с провеждането на голям народен събор в местността „Манастирище”, където е манастира „ Света Троица”. Това е и селският събор на Мърчаево. В навечерието на празника хората от Мърчаево са дарявали за манастира и за курбана пари, агнета, овце и други. От тези дарения на празника се приготвяли по 2-3 казана курбан. Преди обед жените от Мърчаево, носещи богато украсени погачи, отиват на манастира, където попа чете молитви и реже погачите. Когато се върнат в къщи жените се готвят за посрещане на гости. На самия празник по селото са обикаляли подвижни музикални състави, които са свирели в дворовете и къщите на хората за здраве и берекет. Стопаните съответно им давали пари или черпели с ракия или вино. За Петдесетница почти всяко семейство е приготвяло печено агне. След приключването на обяда, хората се отправят към манастира. Там предварително окосената голяма ливада дава възможност за разполагането на Виенско колело, на сергии, на които се предлагат различни играчки и сладкиши за децата. На събора изнасят представление много певци и танцови ансамбли от Мърчаево и околностите.

Съборът е един истински народен събор - фестивал на народното веселие. И тъй като местността „Манастирище” заема средищно положение  между селата Мърчаево, Рударци, Кладница, Драгичево и Владая, съборът в следобедните часове представлява истинско стълкновение. Тук се стичат хора и от Големо Бучино, Църква, Мошино, Студена, Софийско, Пернишко. Тук идват и хора от различни краища на България, които считат, че корените им са от Мърчаево.

История на манастира. Неизвестно е кога е построен манастира. Различни източници посочват ХІІІ – ХІV в. или IV в.   Всичко, което се знае се е предавало от човек на човек и така се е съхранило през вековете.

Смята се, че манастирът е строен преди падането на България под турско робство. Легендата разказва, че кръстоносците които са минавали през местността, по време на кръстоносните походи, са открили в днешния двор на манастирския комплекс заровено златно сандъче с женски образ, за които има две версии. Според едната, върху него е била изобразена самата Богородица, а според другата изображението е било на Богинята на плодородието. Днес на въпросното място, където се смята, че е открито съндъчето е поставена каменна плоча във формата на кръст.

По времето когато манастирът започва да функционира като такъв, в него има около тридесет монаси. След като България попада под властта на Османската империя, започват системни набези на османците в манастира и намиращото се тогава там село. При едно от нападенията всичките монаси са изклани и манастира престава да съществува до Освобождението на България. След Освобождението до 70-те години на 20 век там има малък параклис, в който местните хора ходели да отправят своите молитви. След случая с клането на монасите в манастира няма монашество.

Преданието гласи, че една жена имала много болно дете на име Иван. Една нощ й се присънило, че за да се оправи детето й тя трябва да съгради манастир и за целта и било посочено мястото на стари манастир, който отдавна бил разрушен.  След като отишла на място и огледала, след няколко дни на мястото довела архитекти, които и посочили най- подходящото за целта място, и така тя започнала да строи храма. Така е построена първата от църквите на манастирския комплекс „Успение на Свети Иван Рилски”, която към днешна дата е отново реставрирана и функционира като параклис.

Другата манастирска църква „Света Троица ” е построена в средата на 70-те години. Земята върху която е построена е на дядо Манол и той решава да дари земята си на манастира и да построи там храм. Няколко години след като взема това решение храма е изграден със средства на местните хора и на самия него. Според друга версия местността „Манастирище” е била собственост на Коста Искренов и синовете му. Те се отказали от нивите си, за да бъде построен на това място манастира.

При изливането на основите е намерен общ гроб, за които се смята, че е на изкланите през Турското робство монаси. Останките са преместени и са положени в общ гроб малко по-нагоре от започнатата постройка. Това място местните хора наричат Оброчището и там също е издигната паметна плоча. През 2006 година на Оброчището е поставен кръст, който е осветен.

Манастирът е бил реставриран много пъти като последната му реставрация е била през 1979г.

Смята се, че мястото на което е построен манастира е чудотворно. С това има свързани и няколко предания. Едно от тях е свързано с пророчицата Ванга. При нея отишла жена, чието внуче било много болно, но лекарите не могли да разберат каква е причината. Ванга я изпратила в Мърчаевския манастир и й заръчала да полее детето с вода от кладенеца, намиращ се в двора на манастира. Жената така и направила и след време когато отново посетила манастира казала, че момиченцето е живо и здраво и се е оправило благодарение на чудотворната сила на манастира.

Преди години група българи от Мърчаево отишли на посещение в Атонския манастир. Когато монасите ги попитали от къде са и разбрали, че са от Мърчаево,  им дали една връзка със свещи и им заръчали да ги запалят в Мърчаевския манастир за тяхно здраве и им казали „Те българите още не знаят какво имат.”

Има много различни предания свързани с манастира, но за съжаление няма никакви писмени източници за това и не знаем много неща за него и историята му. Всичко което се знае за него се е предавало от поколение на поколение и благодарение на това се е запазило до наши дни.

Източници: Курсова работа на Юлия Асенова(ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ); Курсова работа на Боряна Токева (26 СОУ „Йордан Йовков”); http://bg.wikipedia.org; slovar.org.uk; kladnica.com